- Здрасти. Тук в офиса, си говорим с момичетата и имаме задачка за теб. Трябва ни картичка, ръчна изработка, с твоите хартии. Дали може да ни я направиш?

- Добре, супер.

- Ще е за един от шефовете. Представяме си, как отвътре излиза едно АТV, може и нарисувано.  Нали се сещаш, да изкача, като от детските книжки.

- Ъъъъ, АТV?!  Нарисувано …- Направо си заекнах. В главата ми се оформи картина: тежък танк с нежна ръчна хартия с цветя. Нали бъркам АТV с БТР. Малко съм русичка все пак, а и да си призная и двете не са от машините, с които да се возя често. Както и да е, АТV-то също не ми се връзвше с това което правя… А и да го нарисувам, не ме бива да рисувам реални неща!

Но ето какво се получи накрая. Хич не е зле, даже. Благодаря ти, Криси за предизвикателството, беше забавно .

П.С. И тайната в рисуването е в индигото . Не съм толкова добра.

Част от  нещата, които правя могат да бъдат намерени при момичетата от магазин „Фантик“ – ул. Братя Пулиеви 4, срещу „Мармалад“.

Рядко качвам в този блог неща, които не съм правила. Но това не мога да не споделя. Подарък за КалоянчИ. Лично аз се влюбих в него! И няма начин да не се влюбиш в нещо правено ръчно, с много желание и талант. Особено, ако талантът е от Ането.

И да не забравя, коня си търси име! За сега КалоянчИ му вика „Ъъъ“. Някакви други предложения?

Още рожденни дни! А никакво време за обиколки по магазините. А и всички тези цвърчащи и пищящи пластмаси са ми … как да го кажа… натоварващи. За да зарадвам малчуганите им заших няколко играчки за пръстчета от памучни парчотии. За първи път видях такова на едно парти в Ането – уникално, плетено тигърче. КалоянчИ има 3 циклопчета на Заек-Баек. Оказаха се много удобни и приятни за пътувания – малък обем, лекички, забавни. Дано да ви харесат сладурчета!

А пък Волката стана на 1 година. Еми, честит рожден ден, пренатално приятелче! Ето и едно пликче с копче за теб.

- Какво правиш? – пита ме Краси по телефона.

- Ами заек. – отговарям аз.

- Какъв заек? – тонът е леко притеснен. Tой не обича много, много месо.

- Ами бял на черни точки .

Та така, една сутрин станах, малкият спеше. Без много, много да го мисля реших да забъркам съвсем набързо тези парчета. Без кройка, без план, без да знам какво животно ще излезе от тях. Накрая само го напълних с малко пресни парцали, найлонови торбички и гарнирах с оранжева панделка.

Резултатът от люспите от лук беше прекрасно, наситен, много тъмен кафяво-червеникав цвят. Яйцата директно си ги сварих заедно с люспите. Определено бих казала, че опита е сполучлив.

Куркума бях пробвала още миналата година и резултата беше очаквания наситен жълт цвят. Тук първо сварих яйцата и по някое време добавих да се свари и куркумата. След това ги оставих да се киснат колкото си искат. По-дълго киснене, по-добър резултат.

Копривата. Тук имаше изненада. Първо сварих яйцата. После добавих копривата и поварих още малко. Оставих ги да киснат. Цвета се получи много блед. Отавих ги да киснат още – пак блед. Реших да ги извадя и тогава по тях полепна маслото, което се беше отделило на повърхността при варенето. Някак си се разпредели равномерно по яйцата. Така се получиха тези странни петна. След като изсъхнаха яйцата потъмняха още малко, съвсем леко … или поне на мен така ми се струва. Бих определила експеримента като интересен.

Някой да е пробвал с цветно зеле?

Знаете ли, че Ванилията е род Орхидеи! Току що го разбрах, докато се чудих, какво да напиша в този пост. Жалко, че от моята не мога да си добия от ароматната подправка… Е, за това пък става на хербарий и допълва посланието, на навитото паусче, със своята символика и красота.

Ето как свети вечер.